Аз помня още утринта,

която чайките пробиха със злобен крясък.

Аз помня морето, пращащо вълна подир вълна

и стъпките, объркани по оня мокър пясък.

Аз помня кървави следи,

разпръснати навсякъде край мен;

аз виждах мъртъв блясък във едни очи

и чувах песента на морските сирени.

Объркана, уплашена, смутена,

аз тичах някъде - не знам къде.

Обгръщаше ме само утринта студена

и срещу мен ревеше сивото море.

Аз помня още утринта,

която чайките пробиха със злобен крясък

и знам , че имам някаква вина,

захвърлена до оня мокър пясък...