Смътно
Аз помня още утринта,
която чайките пробиха със злобен крясък.
Аз помня морето, пращащо вълна подир вълна
и стъпките, объркани по оня мокър пясък.
Аз помня кървави следи,
разпръснати навсякъде край мен;
аз виждах мъртъв блясък във едни очи
и чувах песента на морските сирени.
Объркана, уплашена, смутена,
аз тичах някъде - не знам къде.
Обгръщаше ме само утринта студена
и срещу мен ревеше сивото море.
Аз помня още утринта,
която чайките пробиха със злобен крясък
и знам , че имам някаква вина,
захвърлена до оня мокър пясък...
© Вилия Оуенс All rights reserved.
