Снеговете…
Не са ли снеговете ни воали,
обвили с белотата си земята,
в сребрист пейзаж под слънцето изгряли,
след вихрен танц на зимата в снагата?
Не са ли снеговете ни магия,
която ни завива в свойте преспи,
сред лудостта на ледена стихия
и звуците на ветровити песни?
Не са ли снеговете водни капки,
изгубили в душите топлината
на слънцето, покрито с дните кратки,
очакващи във мир нощта, най-свята!?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
