3 дек. 2018 г., 12:58

Снеговете…

759 3 4

Не са ли снеговете ни воали,

обвили с белотата си земята,

в сребрист пейзаж под слънцето изгряли,

след вихрен танц на зимата в снагата?

 

Не са ли снеговете ни магия,

която ни завива в свойте преспи,

сред лудостта на ледена стихия

и звуците на ветровити песни?

 

Не са ли снеговете водни капки,

изгубили в душите топлината

на слънцето, покрито с дните кратки,

очакващи във мир нощта, най-свята!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за прекрасния куплет, Еси! Поздрави Дарина, Гавраил. Благодаря на всички ви, че се отбелязахте с коментар! Зима е!
  • Воали са, магия, водни капки,
    които са пропити във душата,
    промъкнали се тихо, по чорапки,
    те просто ни донасят белотата.
    Поздравления за великолепния стих!
  • Снеговете са магията на Зимата.Но са запазили и душите на водните капки които усещаме когато ги докоснем.
  • Или напомяне, че колкото и да сме се омърсили има начин да станем чисти и бели, като снега

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...