27 may 2009, 10:17

Снегът 

  Poesía » Del paisaje
1209 1 13

Снегът

Преди колите да са минали
и начертали кални писти
снегът е бял като коприна,
като сълзица детска чист е.

Раним и крехък е дъхът му,
когато от небето слиза,
далече някъде  по пътя
синее тънката му риза.

Копнея да потъна в белотата
и да попия мириса на зима,
после да прелея в лятото
красотата му неотразима

да се превърна в отпечатъка,
врабчето дето е  надраскало,
преди да отлети над стряхата
до топлата коминна ласка,

в щрих по задния прозорец,
в дантела с мразовита прежда...
С луната дълго да говоря
преди да почнат да отцеждат

висулките сребро по двора
в цвета на нежното кокиче.
Снегът е благ като умора
и смее се като момиче,

ухае чисто и сапунено,
преди колите да са минали
и с ярост безпощадна гумите
да ни напомнят, че е зима.

март, 2009

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??