Снегът
Снегът
Преди колите да са минали
и начертали кални писти
снегът е бял като коприна,
като сълзица детска чист е.
Раним и крехък е дъхът му,
когато от небето слиза,
далече някъде по пътя
синее тънката му риза.
Копнея да потъна в белотата
и да попия мириса на зима,
после да прелея в лятото
красотата му неотразима
да се превърна в отпечатъка,
врабчето дето е надраскало,
преди да отлети над стряхата
до топлата коминна ласка,
в щрих по задния прозорец,
в дантела с мразовита прежда...
С луната дълго да говоря
преди да почнат да отцеждат
висулките сребро по двора
в цвета на нежното кокиче.
Снегът е благ като умора
и смее се като момиче,
ухае чисто и сапунено,
преди колите да са минали
и с ярост безпощадна гумите
да ни напомнят, че е зима.
март, 2009
© Валентина Йотова All rights reserved.
