14 abr 2013, 12:37

Снежанка

  Poesía
808 0 1

      Снежанка

 

(за пораснали деца)

 

Някога в далечно царство, време точно аз не знам,

управлявал е страната мъдър, отговорен цар.

Дар получил той съпруга, тъщата не се брои,

да са ясни правилата, злото със добро върви.

И любов се разгоряла, сякаш стихове редиш,

как нощта  не стига цяла любовен плам да изгасиш.

И не страдал никак царят и не хленчил за това,

че очаквал мъжка рожба, а получил дъщеря.

Вий детето посрещнете, нека топове гърмят

и камбани благозвучни на мига да зазвучат.

Тя, съдбата е за всички, и за роб, и господар,

та се случи, че бедата спря пред портите на цар.

После тежко тя почука и замахна с коса,

всичко в корена откъсна, тяло има не душа...

 

В размисли потъна царят, непознати до сега

(Как в тежките моменти лъсва твойта голота).

Кой ще те целува с трепет, благи думи ще реди,

кой след тягостни неволи царски гняв ще укроти?

 

Казват, че незаменими нямало, но го кажи,

на детенцето, което чакат го самотни дни.

Най-печални ще са тези, где загубили са рано

тази, дето се обръща,

                                      на повика ти нежен:

                                                                           МАМО

 

Изненада не търсете, че по всички правила

не прилича днес на царя да остане без жена.

Бързо носи се мълвата - Имаме царица нова,

но разбира всеки в двора, че това е зла прокоба.

Тя подобна е на призрак, дето в стаята ти броди

и очаква всяка клетка, че беда ще те споходи.

Бързо жилото насочи, не от ревността към царя,

тя към него е безлична, без любов и без омраза.

Също като хищник гладен, който стадото следи

жертва слаба си избира, нея лесно да сломи...

 

Приказката всеки знае, но поуката едва ли,

то след приказка нали всички са деца заспали.

 

Спи си сладко, дъще моя, грижите ни остави,

аз за топлата постеля, мама думи да реди.

Дни се нижат безконечни, ще представим на света

тази, де утеха носи, свидната ни дъщеря...

 

С живота в напредвара

победител аз не зная

и за мене не е тайна

няма да е хубав края.


Ако раснеш с тревоги,

ще си някак изхабена

и когато срещнеш принца,

ще си само сянка бледа.


Той дали ще те целуне,

аз това съвсем не зная

и дали след нежни ласки

ще отидете в рая.


Спи си сладко, дъще моя...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Савар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако можеше сама да начертаеш съдбата си,
    би се вписала в рамката на своето светоусещане.А извън нея е толкова необятно.Там е целият космос,неизвестни вселени,нови и умиращи звезди...
    Май никой не знае какво ни очаква утре.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...