Снежанка

      Снежанка

(за пораснали деца)

Някога в далечно царство, време точно аз не знам,

управлявал е страната мъдър, отговорен цар.

Дар получил той съпруга, тъщата не се брои,

да са ясни правилата, злото със добро върви.

И любов се разгоряла, сякаш стихове редиш,

как нощта  не стига цяла любовен плам да изгасиш.

И не страдал никак царят и не хленчил за това,

че очаквал мъжка рожба, а получил дъщеря.

Вий детето посрещнете, нека топове гърмят

и камбани благозвучни на мига да зазвучат.

Тя, съдбата е за всички, и за роб, и господар,

та се случи, че бедата спря пред портите на цар.

После тежко тя почука и замахна с коса,

всичко в корена откъсна, тяло има не душа...

В размисли потъна царят, непознати до сега

(Как в тежките моменти лъсва твойта голота).

Кой ще те целува с трепет, благи думи ще реди,

кой след тягостни неволи царски гняв ще укроти?

Казват, че незаменими нямало, но го кажи,

на детенцето, което чакат го самотни дни.

Най-печални ще са тези, где загубили са рано

тази, дето се обръща,

                                      на повика ти нежен:

                                                                           МАМО

Изненада не търсете, че по всички правила

не прилича днес на царя да остане без жена.

Бързо носи се мълвата - Имаме царица нова,

но разбира всеки в двора, че това е зла прокоба.

Тя подобна е на призрак, дето в стаята ти броди

и очаква всяка клетка, че беда ще те споходи.

Бързо жилото насочи, не от ревността към царя,

тя към него е безлична, без любов и без омраза.

Също като хищник гладен, който стадото следи

жертва слаба си избира, нея лесно да сломи...

Приказката всеки знае, но поуката едва ли,

то след приказка нали всички са деца заспали.

Спи си сладко, дъще моя, грижите ни остави,

аз за топлата постеля, мама думи да реди.

Дни се нижат безконечни, ще представим на света

тази, де утеха носи, свидната ни дъщеря...

С живота в напредвара

победител аз не зная

и за мене не е тайна

няма да е хубав края.

Ако раснеш с тревоги,

ще си някак изхабена

и когато срещнеш принца,

ще си само сянка бледа.

Той дали ще те целуне,

аз това съвсем не зная

и дали след нежни ласки

ще отидете в рая.

Спи си сладко, дъще моя...