23 feb 2009, 12:47

Снежен човек

1.3K 0 10
Роденият от сняг,

с лице

на тъжна, парцалена кукла,

нахлу

в мислите ми

мълчаливо,

 

предизвика ме...

 

... камбанен звън

ехтеше тягостно

в познатото,

 

изправих се

пред страховете си...

... отговорих

на предизвикателството.

 

Заедно с него

от студа

роди се,

болката

 

бе толкова голяма...

 

... алтруистично,

не можех

да я взема цялата,

поисках

само частица от нея,

за да

не се съмнявам,

че съм жива...

 

... тя бе добра

с мен,

подари ми

част от себе си

и не позволи

да я обикна...

 

... Роденият от сняг,

с лице на вече

усмихната, парцалена кукла,

продължаваше

да гледа

в мислите ми

мълчаливо,

 

победата бе негова...

 

... камбаните

онемяха

от непознатото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...