23.02.2009 г., 12:47 ч.

Снежен човек 

  Поезия » Бели стихове
1072 0 10
Роденият от сняг,

с лице

на тъжна, парцалена кукла,

нахлу

в мислите ми

мълчаливо,

 

предизвика ме...

 

... камбанен звън

ехтеше тягостно

в познатото,

 

изправих се

пред страховете си...

... отговорих

на предизвикателството.

 

Заедно с него

от студа

роди се,

болката

 

бе толкова голяма...

 

... алтруистично,

не можех

да я взема цялата,

поисках

само частица от нея,

за да

не се съмнявам,

че съм жива...

 

... тя бе добра

с мен,

подари ми

част от себе си

и не позволи

да я обикна...

 

... Роденият от сняг,

с лице на вече

усмихната, парцалена кукла,

продължаваше

да гледа

в мислите ми

мълчаливо,

 

победата бе негова...

 

... камбаните

онемяха

от непознатото!

© Славка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??