Feb 23, 2009, 12:47 PM

Снежен човек

1.3K 0 10
Роденият от сняг,

с лице

на тъжна, парцалена кукла,

нахлу

в мислите ми

мълчаливо,

 

предизвика ме...

 

... камбанен звън

ехтеше тягостно

в познатото,

 

изправих се

пред страховете си...

... отговорих

на предизвикателството.

 

Заедно с него

от студа

роди се,

болката

 

бе толкова голяма...

 

... алтруистично,

не можех

да я взема цялата,

поисках

само частица от нея,

за да

не се съмнявам,

че съм жива...

 

... тя бе добра

с мен,

подари ми

част от себе си

и не позволи

да я обикна...

 

... Роденият от сняг,

с лице на вече

усмихната, парцалена кукла,

продължаваше

да гледа

в мислите ми

мълчаливо,

 

победата бе негова...

 

... камбаните

онемяха

от непознатото!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...