23 февр. 2009 г., 12:47

Снежен човек

1.3K 0 10
Роденият от сняг,

с лице

на тъжна, парцалена кукла,

нахлу

в мислите ми

мълчаливо,

 

предизвика ме...

 

... камбанен звън

ехтеше тягостно

в познатото,

 

изправих се

пред страховете си...

... отговорих

на предизвикателството.

 

Заедно с него

от студа

роди се,

болката

 

бе толкова голяма...

 

... алтруистично,

не можех

да я взема цялата,

поисках

само частица от нея,

за да

не се съмнявам,

че съм жива...

 

... тя бе добра

с мен,

подари ми

част от себе си

и не позволи

да я обикна...

 

... Роденият от сняг,

с лице на вече

усмихната, парцалена кукла,

продължаваше

да гледа

в мислите ми

мълчаливо,

 

победата бе негова...

 

... камбаните

онемяха

от непознатото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...