16 jul 2009, 1:12

Снежен човек

  Poesía
544 0 5

Ти си снежен човек

и сърцето ти просто е спряло.

Не разбираш дали

среща туй е или е раздяла.

 

Не разбираш или

няма как да почувстваш, не можеш

с твойто снежно сърце -

нито радваш се, нито тревожиш.

 

И минава край теб

безпроблемно животът, минава,

страдат другите тук,

после радват се пък до забрава.

 

Гинка Гарева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хубаво
    Поздрав!
  • Здравей и от мен!
  • Благодаря ви ,има още интересни неща,не са много,това което не ми харесва се унищожава.Но към 40 готови има.За мен е удоволствие да ги покажа на някого.
  • Радвам се когато открия някой, дето обича да експериментира с формата и стихосложението.
    Вече съм абониран за страничката ти!
  • Добре дошла, Гинка. За първи път попаднах на теб. Хареса ми стихът като внушение и ритъм. Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....