Целият в бяло, достолепно стои

в средата на двора ни снежен човек.

Зачервил се носът му, сякаш е морков,

вече трети ден сняг го вали.

И вятър го духа, но той не се плаши,

има си от каска  черен каскет. 

Наблюдава игрите ни и усмихва се даже

достолепният снежен човек.

Но вчера от рано слънцето светна

и намръщи се този другар.

Дали не е болен, какво ли му има,

питат децата от този квартал.

Страшно поти се и почна да плаче,

отслабна за час приятелят бял.

Припадна от болка, температура май има,

остана от Снежко само черен калпак.

А батко, нали е голям,

така ни се смя, като ни чу.

- За снежен човек не бива да плачете, 

той слънце не обича и за туй се скрил!

Утре, когато сняг навали, Снежко

пак ще участва във ваште игри.