Nov 27, 2013, 4:07 PM

Снежен човек

1.6K 0 0

Целият в бяло, достолепно стои

в средата на двора ни снежен човек.

Зачервил се носът му, сякаш е морков,

вече трети ден сняг го вали.

 

И вятър го духа, но той не се плаши,

има си от каска  черен каскет. 

Наблюдава игрите ни и усмихва се даже

достолепният снежен човек.

 

Но вчера от рано слънцето светна

и намръщи се този другар.

Дали не е болен, какво ли му има,

питат децата от този квартал.

 

Страшно поти се и почна да плаче,

отслабна за час приятелят бял.

Припадна от болка, температура май има,

остана от Снежко само черен калпак.

 

А батко, нали е голям,

така ни се смя, като ни чу.

- За снежен човек не бива да плачете, 

той слънце не обича и за туй се скрил!

Утре, когато сняг навали, Снежко

пак ще участва във ваште игри.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Генова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....