27 нояб. 2013 г., 16:07

Снежен човек 

  Поэзия » Для детей
983 0 0

Целият в бяло, достолепно стои

в средата на двора ни снежен човек.

Зачервил се носът му, сякаш е морков,

вече трети ден сняг го вали.

 

И вятър го духа, но той не се плаши,

има си от каска  черен каскет. 

Наблюдава игрите ни и усмихва се даже

достолепният снежен човек.

 

Но вчера от рано слънцето светна

и намръщи се този другар.

Дали не е болен, какво ли му има,

питат децата от този квартал.

 

Страшно поти се и почна да плаче,

отслабна за час приятелят бял.

Припадна от болка, температура май има,

остана от Снежко само черен калпак.

 

А батко, нали е голям,

така ни се смя, като ни чу.

- За снежен човек не бива да плачете, 

той слънце не обича и за туй се скрил!

Утре, когато сняг навали, Снежко

пак ще участва във ваште игри.

 

 

© Антония Генова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??