Снежинка
Бавно се разгръща есента,
в нея те изгубих преди време,
сянката на падащи листа
казва толкова повече от думи.
Нещо във сърцата ни горчи,
нещо се протяга да те стигне.
Няма вече пътища, нали?
Всичко ли отрекохме, любими?
Само в някой тих самотен сън
птиците нашепват, че те има -
някъде в полетата навън,
там, където винаги е зима.
Само днес и слънцето се спря,
в ямата от спомени се взира.
Само днес лъчите светлина
сякаш се смилиха над простора.
Някъде в душата ти съм аз -
в падаща снежинка съм се скрила.
Знаем, че мълчанието е глас
даже сред замръзнала пустиня Нека се стопя във твойта длан, ти не ме търси във тишината,
стига ми единствено да знам,
че ни има някъде в полята…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
