Снежинка

15.10.2013 г., 22:03 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (1)

484 0 1

Бавно се разгръща есента,
в нея те изгубих преди време,
сянката на падащи листа
казва толкова повече от думи.
Нещо във сърцата ни горчи,
нещо се протяга да те стигне.
Няма вече пътища, нали?
Всичко ли отрекохме, любими?
Само в някой тих самотен сън
птиците нашепват, че те има -
някъде в полетата навън,
там, където винаги е зима. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Любов от огън
Вяра за летене

Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...
Миг от вечността

Присънва ми се често плаж мъждив, дете строи от пясък своя замък. И непогалено от вятъра ленив, е ве...
На моя син

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »