kallystiko (Кали Стоянова)
2 1
9 jul 2008, 18:15

Снежинка 

  Poesía
555 0 2
                     Снежинка

Спуснала се тя от небесата, бяла, чиста и изящна,
а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.
Спуснала се тя във тишината, без песни и слова.
Летяла цялата в позлата, по-лека и от тишина.

Взел я вятърът във люлка и в бурен танц развял,
нежното й бяло було само той видял.
Но изгубил я в танца див - вятърът не бил нейният жених.

Реела се тя в небесата, бяла, чиста и изящна,
а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.

Сграбчила я в миг гората с черни сенки и бодли
и като ценна брошка я закичи у черен клон извит.
Мятала се тя горката, бликали сълзи безброй,
а в душата й прозирал Рай.

Ето ме, и аз в гората бродя и шептя,
търся бледата й сянка, сянка в моята душа.
А тя е още чиста и приказно изящна...
да можех само да я стигна, да я докосна, да я стопля...
да я обичам...
Докосвам я и виждам Рая, докосвам я и зная края.

© Кали Стоянова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??