Снежинка
Снежинка
Спуснала се тя от небесата, бяла, чиста и изящна,а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.Спуснала се тя във тишината, без песни и слова.Летяла цялата в позлата, по-лека и от тишина.
Взел я вятърът във люлка и в бурен танц развял,нежното й бяло було само той видял.Но изгубил я в танца див - вятърът не бил нейният жених.
Реела се тя в небесата, бяла, чиста и изящна,а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.
Сграбчила я в миг гората с черни сенки и бодлии като ценна брошка я закичи у черен клон извит.Мятала се тя горката, бликали сълзи безброй,а в душата й прозирал Рай.
Ето ме, и аз в гората бродя и шептя,търся бледата й сянка, сянка в моята душа.А тя е още чиста и приказно изящна...да можех само да я стигна, да я докосна, да я стопля...да я обичам...Докосвам я и виждам Рая, докосвам я и зная края.
Спуснала се тя от небесата, бяла, чиста и изящна,а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.Спуснала се тя във тишината, без песни и слова.Летяла цялата в позлата, по-лека и от тишина.
Взел я вятърът във люлка и в бурен танц развял,нежното й бяло було само той видял.Но изгубил я в танца див - вятърът не бил нейният жених.
Реела се тя в небесата, бяла, чиста и изящна,а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.
Сграбчила я в миг гората с черни сенки и бодлии като ценна брошка я закичи у черен клон извит.Мятала се тя горката, бликали сълзи безброй,а в душата й прозирал Рай.
Ето ме, и аз в гората бродя и шептя,търся бледата й сянка, сянка в моята душа.А тя е още чиста и приказно изящна...да можех само да я стигна, да я докосна, да я стопля...да я обичам...Докосвам я и виждам Рая, докосвам я и зная края.
© Кали Стоянова All rights reserved.
. Поздрави за хубавото стихче !!!
