kallystiko (Кали Стоянова)
2 1
9.07.2008 г., 18:15 ч.

Снежинка 

  Поезия
651 0 2
                     Снежинка

Спуснала се тя от небесата, бяла, чиста и изящна,
а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.
Спуснала се тя във тишината, без песни и слова.
Летяла цялата в позлата, по-лека и от тишина.

Взел я вятърът във люлка и в бурен танц развял,
нежното й бяло було само той видял.
Но изгубил я в танца див - вятърът не бил нейният жених.

Реела се тя в небесата, бяла, чиста и изящна,
а в душата й прозирал Раят - сякаш тя го носи на земята.

Сграбчила я в миг гората с черни сенки и бодли
и като ценна брошка я закичи у черен клон извит.
Мятала се тя горката, бликали сълзи безброй,
а в душата й прозирал Рай.

Ето ме, и аз в гората бродя и шептя,
търся бледата й сянка, сянка в моята душа.
А тя е още чиста и приказно изящна...
да можех само да я стигна, да я докосна, да я стопля...
да я обичам...
Докосвам я и виждам Рая, докосвам я и зная края.

© Кали Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??