В книгата с приказки на Братя Грим (Вилхелм и Якоб) има една приказка, с един винаги изникващ в съзнанието ми образ, когато вали сняг, а именно Баба Хола (немски: Frau Holle). В тази приказка Баба Хола разказваше на момиченцето, стигнало до малката й къщичка, че може да остане при нея и да върши домашната работа. Момичето трябвало особено да внимава, когато оправя леглото на Бала Хола, да изтърсва старателно дюшека, така че пухът да се разхвърчи, защото тогава над света ще вали сняг…
Тази приказка я помня и до днес. Винаги асоциирам дори най-малката снежинка, паднала от небето, с баба Хола. Навярно образът на тази старица, пресъздаден по великолепен и неповторим начин от братя Грим, спомогна да имам собствена интерпретация за снега и снежинките.
Всяка снежинка е като частичка чиста любов от небето. Идва все по-рядко, но с пълна сила. Рееща се и постилаща любов. Напомняща на всеки един от нас, че дори в най-мрачните и тъмни дни има блясък и светлина. Има неща, за които си струва. Неща, ...