В книгата с приказки на Братя Грим (Вилхелм и Якоб) има една приказка, с един винаги изникващ в съзнанието ми образ, когато вали сняг, а именно Баба Хола (немски: Frau Holle). В тази приказка Баба Хола разказваше на момиченцето, стигнало до малката й къщичка, че може да остане при нея и да върши домашната работа. Момичето трябвало особено да внимава, когато оправя леглото на Бала Хола, да изтърсва старателно дюшека, така че пухът да се разхвърчи, защото тогава над света ще вали сняг…

Тази приказка я помня и до днес. Винаги асоциирам дори най-малката снежинка, паднала от небето, с баба Хола. Навярно образът на тази старица, пресъздаден по великолепен и неповторим начин от братя Грим, спомогна да имам собствена интерпретация за снега и снежинките.

Всяка снежинка е като частичка чиста любов от небето. Идва все по-рядко, но с пълна сила. Рееща се и постилаща любов. Напомняща на всеки един от нас, че дори в най-мрачните и тъмни дни има блясък и светлина. Има неща, за които си струва. Неща, които не трябва да се забравят и по-важното – трябва да се помнят. Точно като истинската любов, нали?

Дори хората, които не харесват зимата (такива като мен) няма как да не се усмихнат и зарадват на тази бяла красота. Изведнъж студът и мрачното време спират да са от значение. Снежинките се сипят отгоре и някак топлят. Още по-голяма е топлината, когато видиш все повече семейства щастливи заедно, радващи се на снега, извели децата си навън, за да правят снежни човеци и да се пързалят със шейни, найлони или кой каквото е намерил под ръка. И изведнъж и твоята душа се изпълва с хубави и приятни чувства. Тайно си припомняш, че трудностите и гадостите през деня нямат никакво значение. Щастлив си, защото виждаш щастието на другите. И не е нужно да погледнеш хората в очите, за да знаеш кое за тях е приоритет. Работата или семейството? Топлината вкъщи или студенината отвън? Всъщност, точно тези хора чувстват топлината и навън. Топлина, идващата от радостта и усмивките на децата.

Е, ако това не е щастие, не знам какво е.