28 mar 2020, 16:04  

Снежна буря в рая

  Poesía » Otra
1.5K 2 10

 

(Апокалипсис 2017)

 

Летя и виждам облаци отгоре:

с издути бузи вятърът фучи

и в стройния и чист небесен хор

фалшива нотка почва да звучи.

 

С кълбета дим над мътносива каша,

с разрошени от бурята коси,

небето мръщи се, гръмовно кашля

и плюе електрически искри.

 

И вой, и пукот, тътени подземни,

към Бога хищно вдигнати ръце,

и снежни ангели пищят ранени,

валят, валят с пречупено сърце.

 

Привързана с терзания бездънни,

душата ми престава да лети

и чака будна сивото разсъмване,

снегът навън под стъпките хрущи.

 

И бой за смет сред кучета бездомни,

край кофите е разпилян позор...

В небето – очертания на конник,

и тръбен звук, и отглас от нестроен хор.

 

 

9.01.2017

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=Fe9jQgghUYE

https://www.youtube.com/watch?v=amvDiKEza50

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....