Снежна буря в рая
(Апокалипсис 2017)
Летя и виждам облаци отгоре:
с издути бузи вятърът фучи
и в стройния и чист небесен хор
фалшива нотка почва да звучи.
С кълбета дим над мътносива каша,
с разрошени от бурята коси,
небето мръщи се, гръмовно кашля
и плюе електрически искри.
И вой, и пукот, тътени подземни,
към Бога хищно вдигнати ръце,
и снежни ангели пищят ранени,
валят, валят с пречупено сърце.
Привързана с терзания бездънни,
душата ми престава да лети
и чака будна сивото разсъмване,
снегът навън под стъпките хрущи.
И бой за смет сред кучета бездомни,
край кофите е разпилян позор...
В небето – очертания на конник,
и тръбен звук, и отглас от нестроен хор.
9.01.2017
https://www.youtube.com/watch?v=Fe9jQgghUYE
https://www.youtube.com/watch?v=amvDiKEza50
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
