27 sept 2017, 19:42  

Снежната царица

  Poesía
1.4K 3 15
Тя беше прекрасна и нежна, но цяла от лед,
от ослепително бял лед, и все пак бе жива.
                                                     Х. Кр. Андерсен
 

И все пак жива съм. Непобедена

от бремето на хорската омраза,

а истинската приказка за мене

се скита безприютна, неразказана.

Живея аз сред ледени палати,

летя в небето с бяла колесница,

владея чародейства непознати,

защото аз съм Снежната царица.

Над мене тегне дяволската орис -

да имам красота неотразима.

Животът ми е вихър непокорен

в земи, обсебени от вечна зима.

И с моя верен спътник - самотата

царувам там над пустошта безкрайна.

На преспите и северния вятър

разказвам съкровената си тайна:

не исках да загръщам в сняг простора,

а боса по ливадите да тичам;

не исках власт над ветрове и хора,

а исках само Кай да ме обича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Jereena Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Албена! Погледнах коментарите надолу и си припомних, че тогава имаше несъгласия, възражения... Е, изглежда, моята Снежна царица все още не е съкрушена "от бремето на хорската омраза"
  • Невероятно!... Преобърна представите ми за тази героиня от приказката на Андерсен! Възхитена съм, Джерина!
  • Олеле - аз съм единствената.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - Разбрахме Вашата гледна точка. Нямате ли си поле за публикации на личното творчество, та ползвате коментарното поле под силна публикация да настоявате на своето? Редактор?!
  • може би някого някой обича
    някъде в друг, паралелен живот.
    Може би тя на мене прилича,
    може би той е досуш като теб.

    Друг някой някъде с моето име,
    с мойто лице крачи гордо до теб,
    ти я обичай - а мен - забрави ме,
    аз съм лист летен, от вятър подет.

    Написала съм го в 2003 и е плод на споделената ми любов към научната фантастика.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...