27.09.2017 г., 19:42 ч.
Снежната царица
Тя беше прекрасна и нежна, но цяла от лед,
от ослепително бял лед, и все пак бе жива.
Х. Кр. Андерсен
И все пак жива съм. Непобедена
от бремето на хорската омраза,
а истинската приказка за мене
се скита безприютна, неразказана.
Живея аз сред ледени палати,
летя в небето с бяла колесница,
владея чародейства непознати,
защото аз съм Снежната царица.
Над мене тегне дяволската орис -
да имам красота неотразима.
Животът ми е вихър непокорен
в земи, обсебени от вечна зима.
И с моя верен спътник - самотата
царувам там над пустошта безкрайна.
На преспите и северния вятър
разказвам съкровената си тайна:
не исках да загръщам в сняг простора,
а боса по ливадите да тичам;
не исках власт над ветрове и хора,
а исках само Кай да ме обича.
© Jereena Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря ти, Албена! Погледнах коментарите надолу и си припомних, че тогава имаше несъгласия, възражения... Е, изглежда, моята Снежна царица все още не е съкрушена "от бремето на хорската омраза"
-
Невероятно!... Преобърна представите ми за тази героиня от приказката на Андерсен! Възхитена съм, Джерина!
-
Олеле - аз съм единствената.
-
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - Разбрахме Вашата гледна точка. Нямате ли си поле за публикации на личното творчество, та ползвате коментарното поле под силна публикация да настоявате на своето? Редактор?!
-
може би някого някой обича
някъде в друг, паралелен живот.
Може би тя на мене прилича,
може би той е досуш като теб.
Друг някой някъде с моето име,
с мойто лице крачи гордо до теб,
ти я обичай - а мен - забрави ме,
аз съм лист летен, от вятър подет.
Написала съм го в 2003 и е плод на споделената ми любов към научната фантастика. -
Харесвам идеята за паралелни светове в които има "ами ако..." и безкрайно не харесвам афиширането на плоскости, в които всичко е плод на личен опит, който се самоафишира, и вярвам, че Изкуството позволява осъществяването на истории с различен край... Нали?!
-
Там е работата, че ако любовта не е споделена, не е истинска. Тя е всичко друго - амбиция, желание за сигурност, наранено честолюбие и какво ли още не, което можеш да изровиш от човешкото подсъзнание. Само споделената любов е пълноценна и реална. Имала съм несподелени любови и сега, от дистанцията на времето се питам - къде ми е бил умът? Ще кажеш, обича се със сърцето, а не с ума. Именно, то винаги ни подсказва вярното решение, но ние заглушаваме гласа му с хиляди други основания, които погрешно вземаме за любов. Ако твоята Снежна е запазила сърцето си, тя неминуемо ще срещне този, на когото да го отдаде, дори и да не е Кай на Герда, както отбеляза Маргарита. Всеки си има някъде своя Кай, стига да успееш да опазиш сърцето си от вледеняване. Тук пък съм съгласна с теб. Но не трябва да стъпваш върху трупове, за да го постигнеш, както прави това героинята от приказката.
-
Благодаря, Лина, благодаря, Мария! Виж, Мария, в света на Андерсеновата приказка Снежната царица действително е зла, безсърдечна похитителка и заслужава да бъде ненавиждана. А тази тук е моята Снежна царица, просто един различен поглед, може би роден от предположението "ами ако..." Или от конкретен повод в живота ми... Приеми, че в един паралелен свят тя има двойница, която по неведоми пътища е успяла да запази сърцето си от вледеняване. Освен това силната любов не пресмята дали нейният обект е подходящ и дали ще бъде споделена. Така мисля аз
-
Стихотворението ти е великолепно, Джерина. И аз като го прочетох първия път, бях поразена от умението ти. Но съм склонна да се съглася с Маргарита относно лирическата героиня. Някои жени правят какво ли не, за да спечелят мъж, който не е подходящ за тях и не ги обича, а после губят целия си живот в поддържане на нереалността. И някак в главата ми вместо Снежна царица все кънти - лисица, лисица, лисица.
-
Много ми хареса, а и това е любимата ми приказка. Поздравления, за изповедта на Снежната царица... !*
-
Какво не разбра? Че може би искаш любов не от когото трябва? Мила, ти си имаш Кай. Но както се пее в дна стара песен: Аз търся тебе, ти търсиш друг. Той търси друга, тя пък търси друг!
-
Ани, Жанет, Мариана, зарадвахте ме, благодаря ви! Маргарита, благодаря ти, че прочете стиховете ми, но не разбрах какво искаш да ми кажеш. Сигурно вината е в мен Приятен ден, момичета!
-
Хубаво!
-
А Кай обича Гердаааа.... Мого жалко за теб. Но... Защо пък да не те обича друг? И ти да го обичаш?
-
И тук си добра.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
