27.09.2017 г., 19:42  

Снежната царица

1.4K 3 15
Тя беше прекрасна и нежна, но цяла от лед,
от ослепително бял лед, и все пак бе жива.
                                                     Х. Кр. Андерсен
 

И все пак жива съм. Непобедена

от бремето на хорската омраза,

а истинската приказка за мене

се скита безприютна, неразказана.

Живея аз сред ледени палати,

летя в небето с бяла колесница,

владея чародейства непознати,

защото аз съм Снежната царица.

Над мене тегне дяволската орис -

да имам красота неотразима.

Животът ми е вихър непокорен

в земи, обсебени от вечна зима.

И с моя верен спътник - самотата

царувам там над пустошта безкрайна.

На преспите и северния вятър

разказвам съкровената си тайна:

не исках да загръщам в сняг простора,

а боса по ливадите да тичам;

не исках власт над ветрове и хора,

а исках само Кай да ме обича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jereena Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Албена! Погледнах коментарите надолу и си припомних, че тогава имаше несъгласия, възражения... Е, изглежда, моята Снежна царица все още не е съкрушена "от бремето на хорската омраза"
  • Невероятно!... Преобърна представите ми за тази героиня от приказката на Андерсен! Възхитена съм, Джерина!
  • Олеле - аз съм единствената.
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - Разбрахме Вашата гледна точка. Нямате ли си поле за публикации на личното творчество, та ползвате коментарното поле под силна публикация да настоявате на своето? Редактор?!
  • може би някого някой обича
    някъде в друг, паралелен живот.
    Може би тя на мене прилича,
    може би той е досуш като теб.

    Друг някой някъде с моето име,
    с мойто лице крачи гордо до теб,
    ти я обичай - а мен - забрави ме,
    аз съм лист летен, от вятър подет.

    Написала съм го в 2003 и е плод на споделената ми любов към научната фантастика.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...