18 nov 2015, 20:38

Снежният

  Poesía
645 2 3

В камината огън силно гори.

Пукат дървата. Изхвърчат искри.

Този от жега не мож′ да стои.

Другия вън - от студ го боли.

От прозореца плахо навътре поглежда.

Буйният огън - в очи се оглежда.

И онзи отвън започва да капе,

бавно топи се, но още го хапе.

Огънят сякаш гол го съблече.

Пламъче в него запалил е вече.

Предал се, на пода, стопено се свлече.

Игривия Пламък, отегчен се отрече.

 

Вятър задуха. Локвата с′бра.

В камината вече няма дърва.

Изправи се Снежният, крехък и блед,

отвътре с искрица, отвън е от лед.

 

Е.И.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сила!
  • Благодаря на всички, че прочетохте, усетихте и разсъждавахте! Това за мен е най-високата оценка.
  • Добре, че все някак е оцелял. Зимата е предстояща и има няколко месеца Снежният да влезе в крачка. И без това е до Пролетта. После идва Зеленият! Поздрав за стиха!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...