18 nov 2015, 20:38

Снежният

  Poesía
644 2 3

В камината огън силно гори.

Пукат дървата. Изхвърчат искри.

Този от жега не мож′ да стои.

Другия вън - от студ го боли.

От прозореца плахо навътре поглежда.

Буйният огън - в очи се оглежда.

И онзи отвън започва да капе,

бавно топи се, но още го хапе.

Огънят сякаш гол го съблече.

Пламъче в него запалил е вече.

Предал се, на пода, стопено се свлече.

Игривия Пламък, отегчен се отрече.

 

Вятър задуха. Локвата с′бра.

В камината вече няма дърва.

Изправи се Снежният, крехък и блед,

отвътре с искрица, отвън е от лед.

 

Е.И.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сила!
  • Благодаря на всички, че прочетохте, усетихте и разсъждавахте! Това за мен е най-високата оценка.
  • Добре, че все някак е оцелял. Зимата е предстояща и има няколко месеца Снежният да влезе в крачка. И без това е до Пролетта. После идва Зеленият! Поздрав за стиха!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...