Снежният
В камината огън силно гори.
Пукат дървата. Изхвърчат искри.
Този от жега не мож′ да стои.
Другия вън - от студ го боли.
От прозореца плахо навътре поглежда.
Буйният огън - в очи се оглежда.
И онзи отвън започва да капе,
бавно топи се, но още го хапе.
Огънят сякаш гол го съблече.
Пламъче в него запалил е вече.
Предал се, на пода, стопено се свлече.
Игривия Пламък, отегчен се отрече.
Вятър задуха. Локвата с′бра.
В камината вече няма дърва.
Изправи се Снежният, крехък и блед,
отвътре с искрица, отвън е от лед.
Е.И.
© Елена All rights reserved.
