27 nov 2006, 16:11

Снежно бяла

  Poesía
1K 0 10

Снежно бяла

 

Пред тебе

ще приседна

тъй кротко

и смирено.

В очите твои

ще погледна

отражението бледно.

Ръката ти

ще хвана

ще я поставя

между моите две.

Луната сребърна,

засмяна

ще бледнее пак

пред твоето лице.

Крилата свои

ще разперя.

Аз ангел съм.

за теб дойдох.

Да те обичам,

а не,  за да отнема

твоя мил живот.

Със снежно бели

краски

рисувам мисълта.

Признавам всеки

спомен.

Аз обичам те, ела!

Опознай ме,

Аз съм Любовта ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...