27 нояб. 2006 г., 16:11

Снежно бяла

1K 0 10

Снежно бяла

 

Пред тебе

ще приседна

тъй кротко

и смирено.

В очите твои

ще погледна

отражението бледно.

Ръката ти

ще хвана

ще я поставя

между моите две.

Луната сребърна,

засмяна

ще бледнее пак

пред твоето лице.

Крилата свои

ще разперя.

Аз ангел съм.

за теб дойдох.

Да те обичам,

а не,  за да отнема

твоя мил живот.

Със снежно бели

краски

рисувам мисълта.

Признавам всеки

спомен.

Аз обичам те, ела!

Опознай ме,

Аз съм Любовта ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...