12 ene 2004, 22:42

Снежно късче

  Poesía
2.5K 0 5

Снежно късче

Как очаквах този зимен дъжд,

покрил косите ми със снежно наметало,

в който ти си оня снежен мъж,

сгрял тялото ми с топло одеало!

Безшумно крачим в снега надлъж,

а стъпките ни светят снежнобели

за да запомня ясно как веднъж

по този път и ние сме вървели.

Аз ще запазя стъпките в снега,

снежинките покриващи лицето -

ще скрия снежно късче от мига

в спомена на топло в сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...