12.01.2004 г., 22:42

Снежно късче

2.6K 0 5

Снежно късче

Как очаквах този зимен дъжд,

покрил косите ми със снежно наметало,

в който ти си оня снежен мъж,

сгрял тялото ми с топло одеало!

Безшумно крачим в снега надлъж,

а стъпките ни светят снежнобели

за да запомня ясно как веднъж

по този път и ние сме вървели.

Аз ще запазя стъпките в снега,

снежинките покриващи лицето -

ще скрия снежно късче от мига

в спомена на топло в сърцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...