Снежно късче
Как очаквах този зимен дъжд,
покрил косите ми със снежно наметало,
в който ти си оня снежен мъж,
сгрял тялото ми с топло одеало!
Безшумно крачим в снега надлъж,
а стъпките ни светят снежнобели
за да запомня ясно как веднъж
по този път и ние сме вървели.
Аз ще запазя стъпките в снега,
снежинките покриващи лицето -
ще скрия снежно късче от мига
в спомена на топло в сърцето.
© Зорница Цветкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
