Снежно късче
Как очаквах този зимен дъжд,
покрил косите ми със снежно наметало,
в който ти си оня снежен мъж,
сгрял тялото ми с топло одеало!
Безшумно крачим в снега надлъж,
а стъпките ни светят снежнобели
за да запомня ясно как веднъж
по този път и ние сме вървели.
Аз ще запазя стъпките в снега,
снежинките покриващи лицето -
ще скрия снежно късче от мига
в спомена на топло в сърцето.
© Зорница Цветкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
