4 ene 2023, 12:49

Снежно очакване

  Poesía
1.1K 2 11

Снегът далечен колко ми е важен,

снежинки две поне да кацнат тук,

животът в бяло пак да ми разкаже

с най-тихия и лъчезарен звук.

 

Снегът далечен колко ми е важен,

по-мек от най-изящния памук,

невинната си нежност да покаже,

да смае свят по-тесен от улук.

 

Снегът далечен колко ми е важен

да плисне заскрежения капчук,

щастлив, по детски мил и непродажен

и оцелял сред черното напук.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Френкева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за стиха ти, Милена!
  • Звучи като метафора, зад която дишат и други липси - на близостта, човечността, чистото общуване, нежността, непоквареността... В очите ми се стопиха две снежинки, Миленче... Покажи и на себе си колко силна можеш да бъдеш през новата година! Повярвай, че можеш, мила!💕И дано си здрава!👍
  • Красиво е, макар да не обичам зимата
  • Хубава е твоята зима
  • Миленка, не обичам зимата, но какво пък е зима без сняг? И аз бих се зарадвала на едно бяло вълшебство, дори и само на две снежинки...
    Много е хубаво очакването ти! Честита Нова година, зеленичко!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...