СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ
Аленее пътеката в първия сняг –
сякаш пламнаха в залеза тихо листата.
И студът припълзя, вцепенени от страх,
из смълчаните пазви заспиват зрънцата.
Но какво ли сънуват сред този покой
и сънят им дали е изпълнен с надежда?
Разкодирала кода на вълчия вой,
парцаливата врана високо се вглежда.
Още миг топлина – само ден или два,
в нас изтлява трошицата циганско лято.
Ще прошета без милост разбития свят – ...