17 nov 2024, 17:13

Снежнописни строфи 

  Poesía » De amor
111 4 11

СНЕЖНОПИСНИ СТРОФИ

 

Аленее пътеката в първия сняг –

сякаш пламнаха в залеза тихо листата.

И студът припълзя, вцепенени от страх,

из смълчаните пазви заспиват зрънцата.

 

Но какво ли сънуват сред този покой

и сънят им дали е изпълнен с надежда?

Разкодирала кода на вълчия вой,

парцаливата врана високо се вглежда.

 

Още миг топлина – само ден или два,

в нас изтлява трошицата циганско лято.

Ще прошета без милост разбития свят –

галопиращ в нощта, ноемврийският вятър.

 

И ще можеш ли с мен да останеш докрай,

до цъфтежа на първите смели иглики,

до зеления унес в здрачината на май,

в който някой от обич по име те вика?

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??