28 mar 2014, 15:08

Снимка

  Poesía
972 0 4

Картина черна. Контрасти бели върху нея…

Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…

А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…

През много трудности преминах, и това ще преживея…


За да успея – катарзисът ми явно беше нужен…

Утопия в сърцето, а белегът – заслужен…

Две призми… Прецизно сляти във главата…

Едната мозъкът ми, а пък другата – душата…

 

Но, настрани шегата! Когато си изправен пред дилема…
Обичаш ли? Обичай! Но дръж до себе си мехлема…

Защото доста често настъпва срив в оназ’ система,

която движи те и отговаря на въпроса: “По кой път да поема?”

 

Но, сложноцветен! Човекът – хризантема…?

Дали е бял цветът на същността човешка? Теорема?
Чертая нова схема! Успехът е в движението!

Във черно съм облечен, за да скрия унижението!

 

В прозрението, ключа към щастлив живот се криел…  
И човекът бил добре, когат’ от опита на друг е пиел…

Но винаги ще се намерят такива, които в правилният ред са бримка…

Едни със други хората менят се, но някой си остават просто снимка! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съби Седник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Умееш да пишеш!
  • .. да избледнееш до пълен контраст.. май това прави обичният живот със нас.. Хареса ми, накара ме да се замисля в/у доста неща, включително и рисуването -С
  • Сполучливи щрихи-попадения си намерих при теб. Движението им ми допадна. Поздравявам те.
  • Дали е бял цветът на същността човешка, облечена в черно, за да прикрие унижението?!
    "Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни..." - текст от някаква песен на Слави.
    Отново си убийствено вълнуващ! Оцених !

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...