28 мар. 2014 г., 15:08

Снимка

970 0 4

Картина черна. Контрасти бели върху нея…

Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…

А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…

През много трудности преминах, и това ще преживея…


За да успея – катарзисът ми явно беше нужен…

Утопия в сърцето, а белегът – заслужен…

Две призми… Прецизно сляти във главата…

Едната мозъкът ми, а пък другата – душата…

 

Но, настрани шегата! Когато си изправен пред дилема…
Обичаш ли? Обичай! Но дръж до себе си мехлема…

Защото доста често настъпва срив в оназ’ система,

която движи те и отговаря на въпроса: “По кой път да поема?”

 

Но, сложноцветен! Човекът – хризантема…?

Дали е бял цветът на същността човешка? Теорема?
Чертая нова схема! Успехът е в движението!

Във черно съм облечен, за да скрия унижението!

 

В прозрението, ключа към щастлив живот се криел…  
И човекът бил добре, когат’ от опита на друг е пиел…

Но винаги ще се намерят такива, които в правилният ред са бримка…

Едни със други хората менят се, но някой си остават просто снимка! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Съби Седник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Умееш да пишеш!
  • .. да избледнееш до пълен контраст.. май това прави обичният живот със нас.. Хареса ми, накара ме да се замисля в/у доста неща, включително и рисуването -С
  • Сполучливи щрихи-попадения си намерих при теб. Движението им ми допадна. Поздравявам те.
  • Дали е бял цветът на същността човешка, облечена в черно, за да прикрие унижението?!
    "Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни..." - текст от някаква песен на Слави.
    Отново си убийствено вълнуващ! Оцених !

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...