28.03.2014 г., 15:08

Снимка

973 0 4

Картина черна. Контрасти бели върху нея…

Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…

А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…

През много трудности преминах, и това ще преживея…


За да успея – катарзисът ми явно беше нужен…

Утопия в сърцето, а белегът – заслужен…

Две призми… Прецизно сляти във главата…

Едната мозъкът ми, а пък другата – душата…

 

Но, настрани шегата! Когато си изправен пред дилема…
Обичаш ли? Обичай! Но дръж до себе си мехлема…

Защото доста често настъпва срив в оназ’ система,

която движи те и отговаря на въпроса: “По кой път да поема?”

 

Но, сложноцветен! Човекът – хризантема…?

Дали е бял цветът на същността човешка? Теорема?
Чертая нова схема! Успехът е в движението!

Във черно съм облечен, за да скрия унижението!

 

В прозрението, ключа към щастлив живот се криел…  
И човекът бил добре, когат’ от опита на друг е пиел…

Но винаги ще се намерят такива, които в правилният ред са бримка…

Едни със други хората менят се, но някой си остават просто снимка! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умееш да пишеш!
  • .. да избледнееш до пълен контраст.. май това прави обичният живот със нас.. Хареса ми, накара ме да се замисля в/у доста неща, включително и рисуването -С
  • Сполучливи щрихи-попадения си намерих при теб. Движението им ми допадна. Поздравявам те.
  • Дали е бял цветът на същността човешка, облечена в черно, за да прикрие унижението?!
    "Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни..." - текст от някаква песен на Слави.
    Отново си убийствено вълнуващ! Оцених !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...