Снимка
Картина черна. Контрасти бели върху нея…
Уж закон – неписан, а доста ясна алинея…
А, цветен бях… Но дойде и ден да избледнея…
През много трудности преминах, и това ще преживея…
За да успея – катарзисът ми явно беше нужен…
Утопия в сърцето, а белегът – заслужен…
Две призми… Прецизно сляти във главата…
Едната мозъкът ми, а пък другата – душата…
Но, настрани шегата! Когато си изправен пред дилема…
Обичаш ли? Обичай! Но дръж до себе си мехлема…
Защото доста често настъпва срив в оназ’ система,
която движи те и отговаря на въпроса: “По кой път да поема?”
Но, сложноцветен! Човекът – хризантема…?
Дали е бял цветът на същността човешка? Теорема?
Чертая нова схема! Успехът е в движението!
Във черно съм облечен, за да скрия унижението!
В прозрението, ключа към щастлив живот се криел…
И човекът бил добре, когат’ от опита на друг е пиел…
Но винаги ще се намерят такива, които в правилният ред са бримка…
Едни със други хората менят се, но някой си остават просто снимка!
© Съби Седник Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Умееш да пишеш!
-
.. да избледнееш до пълен контраст.. май това прави обичният живот със нас.. Хареса ми, накара ме да се замисля в/у доста неща, включително и рисуването -С
-
Сполучливи щрихи-попадения си намерих при теб. Движението им ми допадна. Поздравявам те.
-
Дали е бял цветът на същността човешка, облечена в черно, за да прикрие унижението?!
"Черните ни дрехи крият от вас колко са бели душите ни..." - текст от някаква песен на Слави.
Отново си убийствено вълнуващ! Оцених !
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
