Връщам се назад във времето
Там където с вперени очи
Гледа ме момиче приказно
Окрилено от мечти
Две очи блестящи, ласкави
Вярващи в безоблачните дни
Запечатани във фотографията
Аз ли бях това преди...?
Момичето което обожаваше
Живееше за тези дни
От мига във който срещна те
Докато изневери...
Остра болка сепна мисълта ми
Споменът се съживи
Озовах се пак в капана ти
... да обичаше ме ти...
За мен Светът във теб цареше
Ако искаш погледни
Във очите без които
Не можеше да дишаш ти.
Но едва ли имаш смелост
Да се изправиш пред това
В зелените очи попарени
Днес виждаш само своя грях...
Оставям я щастлива, вярваща
Обичаща безумно и без страх
Наивна, млада тя не знаеше
Че ти си бъдещият крах...
© Весела Маркова Todos los derechos reservados
Прекрасен стих.