Jul 27, 2017, 11:12 AM

Снимката

  Poetry » Love
501 1 1

 

Връщам се назад във времето

Там където с вперени очи

Гледа ме момиче приказно

Окрилено от мечти

 

Две очи блестящи, ласкави

Вярващи в безоблачните дни

Запечатани  във фотографията

Аз ли бях това преди...?

 

Момичето което обожаваше

Живееше за тези дни

От мига във който срещна те

Докато изневери...

 

Остра болка сепна мисълта ми

Споменът се съживи

Озовах се пак в капана ти

... да обичаше ме ти...

 

За мен Светът във теб цареше

Ако искаш погледни

Във очите без които

Не можеше да дишаш ти.

 

Но едва ли имаш смелост

Да се изправиш пред това

В зелените очи попарени

Днес виждаш само своя грях...

 

Оставям я щастлива, вярваща

Обичаща безумно и без страх 

Наивна, млада тя не знаеше

Че ти си бъдещият крах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Познато, Весе...много познато.
    Прекрасен стих.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...