2 nov 2007, 15:21

Снощи следобед 

  Poesía
1252 0 7


Снощи следобед силен дъжд заваля

и в кафето квартално прибра ме.

На малката масичка не седнах сама -

стояха до мен още двама.

По принцип мен това ме смущава

да деля с непознати свободната маса,

ала нали ви казвам - дъжд заваля,

а и кафетата точно нали затова са.

Сядам аз и поръчвам по навик:

"Билково чайче, кофичка с мед"

А тоя до мене след мен промърмори:

"Джони Уокър за мене. С две бучки лед"

Попитаха третия какво ще желае,

а той стоеше някак смутен...

сигурно пари е нямал, не зная,

ала скромно отвърна: "Нищо за мен"

След минута в джоба си бръкна

и пита плахо господина до мен:

"Извинете, ще може ли само секунда,

... имам малко пари за обмен"

Господинът въпросен тежко погледна,

във шлифера бръкна, извади пари,

усмихна се нагло и остро отсече:

"Във евро ги искаш, нали?"

Момченцето видно съвсем притесни се

и заговори тихо през рамо:

"А, не, не - евро не искам.

Гладен съм много! Лев искам само!

Исках преди малко хляб да си купя

и влязох във фурната, примиращ от глад,

ала пекарят се гневно развика:

"С жълти стотинки ли идваш ми пак!"

А мъжът го прекъсна, масата блъсна,

каза нагло: "Хах, аре бягай, бе"

А можеше цяла фурна да купи...

цяла фурна, пълна със хлябове.

© Госпожа Стихийно Бедствие Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ужас...много тъжно...преживях го!Поздрави!
  • Хей,къде се губиш...Усеща се нечия липса тука..
  • Заболя ме сърцето...страхотно силно си пресъздала, миличка, браво!!!
  • Тъжна истина за нашия свят, в който позволихме да се превърнем в ГАВРОШОВЦИ и да се молим за парченце хляб. Лошото на сраданието е че не отминава никого, но бедния винаги страда повече. Но как сития да разбере гладния, като никога не е гладувал.
  • Заболя ме от този стих. Боли не толкова от грубостта на някои хора, а от примирението, с което я изтърпяваме.
  • ...!
    За жалост, често срещано...
  • !!!
    Какво да кажа...???
Propuestas
: ??:??