Снощи следобед
Снощи следобед силен дъжд заваля
и в кафето квартално прибра ме.
На малката масичка не седнах сама -
стояха до мен още двама.
По принцип мен това ме смущава
да деля с непознати свободната маса,
ала нали ви казвам - дъжд заваля,
а и кафетата точно нали затова са.
Сядам аз и поръчвам по навик:
"Билково чайче, кофичка с мед"
А тоя до мене след мен промърмори:
"Джони Уокър за мене. С две бучки лед"
Попитаха третия какво ще желае,
а той стоеше някак смутен...
сигурно пари е нямал, не зная,
ала скромно отвърна: "Нищо за мен"
След минута в джоба си бръкна
и пита плахо господина до мен:
"Извинете, ще може ли само секунда,
... имам малко пари за обмен"
Господинът въпросен тежко погледна,
във шлифера бръкна, извади пари,
усмихна се нагло и остро отсече:
"Във евро ги искаш, нали?"
Момченцето видно съвсем притесни се
и заговори тихо през рамо:
"А, не, не - евро не искам.
Гладен съм много! Лев искам само!
Исках преди малко хляб да си купя
и влязох във фурната, примиращ от глад,
ала пекарят се гневно развика:
"С жълти стотинки ли идваш ми пак!"
А мъжът го прекъсна, масата блъсна,
каза нагло: "Хах, аре бягай, бе"
А можеше цяла фурна да купи...
цяла фурна, пълна със хлябове.
© Госпожа Стихийно Бедствие All rights reserved.
Усеща се нечия липса тука..
