Аз искам светлина

сред мрак и пустота -

аз искам светлина

и огнени лъчи!

Но, моя светъл взор

препъва се в нощта,

а моите очи

изстиват в тишина.

Поточе ромоли,

поточе, сред степта -

шуми и весели

изпръхнала земя.

Аз искам светлина

за моите очи -

поточе ромоли,

шуми и весели,

умиращи души.

То в своя път заплаща,

зловещия си дан -

поточето израства

и става великан.

В река се той превръща,

разлива мощна длан

и времето се лее

в море от Океан,

В абсурди и в пристрастия -

във форми и в мечти...

В ръце, до болка срастнали -

в потръпващи гърди...

Изстинали души

и партии безчет -

човекът е наред,

да бъде претопен...

- Вземете ме във плен -

о, вихри и мечти!

Душата ми крещи

за струи светлина,

сърцето ми тежи -

лавина от ръжда,

притиснала го в плен,

умора натежава...

Угасвам, ослепен.