Сняг
Аз искам светлина
сред мрак и пустота -
аз искам светлина
и огнени лъчи!
Но, моя светъл взор
препъва се в нощта,
а моите очи
изстиват в тишина.
Поточе ромоли,
поточе, сред степта -
шуми и весели
изпръхнала земя.
Аз искам светлина
за моите очи -
поточе ромоли,
шуми и весели,
умиращи души.
То в своя път заплаща,
зловещия си дан -
поточето израства
и става великан.
В река се той превръща,
разлива мощна длан
и времето се лее
в море от Океан,
В абсурди и в пристрастия -
във форми и в мечти...
В ръце, до болка срастнали -
в потръпващи гърди...
Изстинали души
и партии безчет -
човекът е наред,
да бъде претопен...
- Вземете ме във плен -
о, вихри и мечти!
Душата ми крещи
за струи светлина,
сърцето ми тежи -
лавина от ръжда,
притиснала го в плен,
умора натежава...
Угасвам, ослепен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бостан Бостанджиев Все права защищены
