Mariq_Vergova (Мария Вергова)
108 759
8 mar 2018, 11:34  

Сняг 

  Poesía » De amor
2883 15 13

И защото бях лятна, наивна и топла,

тази зима дойде и без милост се вкопчи

във сърцето ми, мислите, моето тяло,

и навярно, задълго реши да остане.

 

Между мене и тебе днес сняг навалял е.

До полуда е тихо и призрачно-бяло.

И смирена, безмълвна, по навик стоя

пред олтара на твоята крепост-душа.

 

Черни птици, вихрушка, кинжали от лед,

пръсти впивам до кръв във бодливия плет.

И разбирам – аз тук съм бездомна и ничия.

Вледенена от студ, на колене се свличам.

 

И заравям под хищните преспи от сняг

всеки спомен, преливащ от горест и мрак,

куп неказани думи, стиха непотребен,

всяка глупава, тежка въздишка... И тебе...

 

И понеже днес нямам какво да ти дам –

в мен угаснаха трепет, надежда и плам –

ти оставям, под мъртвото зимно небе,

свойто клето, премръзнало, спряло сърце...

 

© Мария Вергова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??