18 dic 2018, 23:30

Сняг

966 0 0

Снежинки като дъжд се леят

И деца навън се смеят

Но няма те да успеят

Да схванат, по наште ниви

На студ не виреят

Цветята красиви

Небесата сиви

Не виждат ги децата тях

И препускат те със буен смях

През загиващия зимен град

Но нима това е грях

Че живеят те в измислен свят

 

Висулки ледени, кристални

Светлинките, тривиални

Станали са тъй банални

Но паднат ли на главата

Висулки нормални

Вик до небесата

Кърви по земята

Смях, веселие изчезна

Страх, паднахме в дълбока бездна

И какво очаква ви сега

Прогнозата е лесна

Тялото заровено в снега

 

Зимата известна е със студ

Смръзяващ, безпощаден студ

Затрудняващ работа, труд

Парното затопля, гори

У мен възбужда смут

Че ние за пари

Готови сме дори

Страхът в живота да внесем

Тез условия да понесем

Да откажем се нии от права

От студ и глад да умрем

Уличник без покрив над глава

 

Нацията ни пропада пак

Мерне ли се зимния знак

Вдигнат ли червения флаг

Щом зима страшна приижда

В навалялия сняг

Най добре се вижда

Де текат кървища

И къде са най-големи

Акумулирали проблеми

И много са, туй е безспорно

Нашите черни земи

Като сняг затрупали повторно

 

Бог ни не живот, смърт изпраща

Парно се само не плаща

Зима само смут поражда

А земята е пустиня

Тръпна аз от жажда

Нашата родина

Веч да нее робиня

На сезона най-коварен

От пролетни лъчи попарен

Да се върне нашия народ

От мъки разтоварен

Да живее нормален живот

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ок ок Todos los derechos reservados

Ами изпуснах срока в училище и реших да го кача някъде все пак. Не е много добро ама все едно

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....