Dec 18, 2018, 11:30 PM

Сняг

955 0 0

Снежинки като дъжд се леят

И деца навън се смеят

Но няма те да успеят

Да схванат, по наште ниви

На студ не виреят

Цветята красиви

Небесата сиви

Не виждат ги децата тях

И препускат те със буен смях

През загиващия зимен град

Но нима това е грях

Че живеят те в измислен свят

 

Висулки ледени, кристални

Светлинките, тривиални

Станали са тъй банални

Но паднат ли на главата

Висулки нормални

Вик до небесата

Кърви по земята

Смях, веселие изчезна

Страх, паднахме в дълбока бездна

И какво очаква ви сега

Прогнозата е лесна

Тялото заровено в снега

 

Зимата известна е със студ

Смръзяващ, безпощаден студ

Затрудняващ работа, труд

Парното затопля, гори

У мен възбужда смут

Че ние за пари

Готови сме дори

Страхът в живота да внесем

Тез условия да понесем

Да откажем се нии от права

От студ и глад да умрем

Уличник без покрив над глава

 

Нацията ни пропада пак

Мерне ли се зимния знак

Вдигнат ли червения флаг

Щом зима страшна приижда

В навалялия сняг

Най добре се вижда

Де текат кървища

И къде са най-големи

Акумулирали проблеми

И много са, туй е безспорно

Нашите черни земи

Като сняг затрупали повторно

 

Бог ни не живот, смърт изпраща

Парно се само не плаща

Зима само смут поражда

А земята е пустиня

Тръпна аз от жажда

Нашата родина

Веч да нее робиня

На сезона най-коварен

От пролетни лъчи попарен

Да се върне нашия народ

От мъки разтоварен

Да живее нормален живот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ок ок All rights reserved.

Ами изпуснах срока в училище и реших да го кача някъде все пак. Не е много добро ама все едно

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...