18.12.2018 г., 23:30

Сняг

954 0 0

Снежинки като дъжд се леят

И деца навън се смеят

Но няма те да успеят

Да схванат, по наште ниви

На студ не виреят

Цветята красиви

Небесата сиви

Не виждат ги децата тях

И препускат те със буен смях

През загиващия зимен град

Но нима това е грях

Че живеят те в измислен свят

 

Висулки ледени, кристални

Светлинките, тривиални

Станали са тъй банални

Но паднат ли на главата

Висулки нормални

Вик до небесата

Кърви по земята

Смях, веселие изчезна

Страх, паднахме в дълбока бездна

И какво очаква ви сега

Прогнозата е лесна

Тялото заровено в снега

 

Зимата известна е със студ

Смръзяващ, безпощаден студ

Затрудняващ работа, труд

Парното затопля, гори

У мен възбужда смут

Че ние за пари

Готови сме дори

Страхът в живота да внесем

Тез условия да понесем

Да откажем се нии от права

От студ и глад да умрем

Уличник без покрив над глава

 

Нацията ни пропада пак

Мерне ли се зимния знак

Вдигнат ли червения флаг

Щом зима страшна приижда

В навалялия сняг

Най добре се вижда

Де текат кървища

И къде са най-големи

Акумулирали проблеми

И много са, туй е безспорно

Нашите черни земи

Като сняг затрупали повторно

 

Бог ни не живот, смърт изпраща

Парно се само не плаща

Зима само смут поражда

А земята е пустиня

Тръпна аз от жажда

Нашата родина

Веч да нее робиня

На сезона най-коварен

От пролетни лъчи попарен

Да се върне нашия народ

От мъки разтоварен

Да живее нормален живот

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ок ок Всички права запазени

Ами изпуснах срока в училище и реших да го кача някъде все пак. Не е много добро ама все едно

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...