poem_lady (Фери)
46 832
15 nov 2010, 0:31

Собствените чужди стъпки 

  Poesía » Otra
967 0 4

В съня си аз трептя, треперя
 едновременно като снежинка и звезда,
 топя се и изчезвам, но и грея -
 само там съм у дома.
 
 Човекът ти отнема всичко -
 трепета,  мечтата,  любовта,
 душата ми е в кръв обляна,
 но мъртва е още по-красива тя.
 
 Чужди са ми собствените стъпки,

 някак глухи - стъпвам върху прах
 и сякаш бързо се разпадам,
 и от мен остава само страх!
 
 Грабят ме живота и съдбата,
 като просяци, протегнали ръце,
 щастието и обичта отнеха,
 но крилете няма да ми вземат те.

© Фери Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако има много сламки и една е по-висока от останалите, следва да бъде подрязана! Така казваше бившият ми учител по-български, но определено беше прав, че често става така.
  • Благодаря ви много!
    Крилете не си ги давам
  • "Чужди са ми собствените стъпки,

    някак глухи - стъпвам върху прах"
    !!!
    Хареса ми!
Propuestas
: ??:??